Скъпи Апостоле на свободата,
Пиша ти от бъдещето – от една България, която днес е свободна, такава, за каквато ти мечтаеше и за която даде живота си. Макар времето да ни разделя, делото ти остава живо в сърцата ни, а думите ти продължават да вдъхновяват поколения българи.
Знам, че не ти е било лесно. Знам, че си страдал, че си бил предаван, че си жертвал всичко за Родината. И въпреки всичко, не си се отказал. Ти не си търсил слава, не си искал богатства, а само едно – свободна България, в която всички да бъдат равни, без тиранство и потисничество.
Днес имаме тази свобода. Но понякога се питам – дали сме достойни за нея? Дали помним заветите ти? Дали живеем така, че да заслужим саможертвата ти? България е променена, но борбата за справедливост, честност и единство продължава. Ако можех да те попитам нещо, щях да искам да знам – доволен ли си от това, което сме днес?
Ти ни остави не само мечтата за свобода, но и пример за сила, чест и всеотдайност. Обещавам ти, че ще продължим да пазим паметта ти жива, ще се стремим да бъдем достойни твои наследници и няма да позволим думите ти да заглъхнат в забравата.
Поклон пред теб, Дяконе!
Самуил Друмев, ученик от IX „а“ на Средно училище „Константин Петканов“
